The Rwanda-DRC peace deal must include the voices of the voiceless

More than three decades after the 1994 genocide against the Tutsi in Rwanda plunged the African Great Lakes region into unprecedented turmoil, Rwanda and the Democratic Republic of the Congo (DRC) continue to struggle in establishing collaborative and neighbourly relations for the collective benefit of their peoples.

След геноцида, в който почти 800 000 души бяха убити единствено за 100 дни, стотици хиляди руанди - в това число някои членове на победените Руанда въоръжени сили и милиции, виновни за геноцида - минаха в границата на ДРК и се заселиха в бежански лагери в изток на страната, покрай границата на Руанда. Това се трансформира в угриженост за сигурността на новото държавно управление в Руанда. Източният ДРК не е виждал мир от този момент.

През 1996 година Алиансът на демократичните сили за освобождение на Конго-Зейър (AFDL), коалиция на Руанда, Уганда, Бурундски и някои конгоански дисиденти стартира война против държавното управление на Заир. AFDL, най-вече конгоански придвижване против управлението на Заир, само че получи забележителна поддръжка от държавните управления на Руанда и Уганда, отстрани президента Мобуту Сесе Секо и докара Лоран-Десир Кабила на власт. Въпреки това, тази смяна в държавното управление и бруталното разглобяване на бежански лагери на Хуту, които го придружаваха, не доведоха до свястно вътрешноправителствено съдействие или преустановяване на терзанията за сигурността на Руанда.

През идващите десетилетия държавното управление на Руанда продължи да следи безконечния спор в източната част на ДРК, като се базира на опасения по отношение на дисидентите, основани там. Според отчетите на Организацията на обединените народи, от 2012 година това присъединяване включва директна поддръжка за M23 Rebel Group, която води въстание против държавното управление на ДРК.

През януари 2025 година, след многочислени отчети на Организация на обединените нации, потвърждаващи поддръжката на Руанда за M23, държавното управление на ДРК отдели дипломатически връзки с Руанда. Впоследствие сътрудниците за развиване на Руанда постановиха наказания за страната, някои от неговите чиновници и златната рафинерия Гасабо, като желаеха от Руанда да спре поддръжката за M23 и да отдръпна войските си от територията на ДРК.

В изгода на Руанда, ДРК и целия район, спорът в източната част на ДРК и десетилетия напрежение сред двете прилежащи държавни управления би трябвало да завърши.

Тъй като някой надълбоко влага в даването на народна власт и развиване на всички рундани, от дълго време приканих държавното управление на Руанда да се включи в позитивна дипломация, с цел да позволи разликите си с държавното управление на ДРК. Руанда би трябвало да се включи в такава дипломация, с цел да преодолее структурните си ограничавания за развиването като дребна, незабраняваща страна с лимитирани естествени запаси.

Ако реши проблемите си със съседа си, Руанда най -накрая можеше да реализира същинска районна интеграция, да взе участие в доходоносни районни вериги за доставки и да стане благонадежден сътрудник на по -широката интернационална общественост.

Мирната договорка, която Съединените щати сега се пробват да посредничат сред Руанда и ДРК, може да сложи Кигали по пътя към постигането на всички тези облаги.

Въпреки това, избрани условия са нужни, с цел да бъде ефикасна мирна договорка сред ДРК и Руанда.

Както мнозина допуснаха, аз съм склонен, че единствено мирна договорка, подкрепена от двустранно стимулиране на минералното съдействие, обезпечена от световна мощ като Съединени американски щати - което би помогнало за надзор на конкуренцията за естествени запаси - има късмет да успее. В последна сметка няма малко подозрение, че противозаконната търговия с минерали е употребена за финансиране на спора в източната част на ДРК. И въпреки всичко тази тъмна търговия не е главната причина за спора и самото му преустановяване не може да позволи проблемите сред двете съседи.

Основната причина за източния спор на ДРК в действителност е липса на положително ръководство и постоянна народна власт в региона на Африканските огромни езера.

Липсата на народна власт, правдивост и ценене на правата на индивида, съчетани със общественото и икономическото изключване, накара Руанданите, които са оживели след бруталното разглобяване на бежански лагери на Хуту, да не се връщат в Руанда, и други, с цел да изоставен страната, с цел да търсят леговище в районните страни. Някои конгоанци също си проправиха път към Руанда, избягаха от войната, преследването и изключването.

Според най -новите данни на висшия комисар на Организация на обединените нации за бежанци, към момента има над 200 000 бежанци в Руанда в ДРК и покрай 83 000 конгоански бежанци в Руанда. В други районни страни има повече бежанци от конго, като Уганда, която е хазаин на повече от 600 000 от тях. Някои от тези бежанци са записани във въоръжени групи.

Всичко това даде опция на притежателите на власт да злоупотребяват с престижа си и да основат безпорядък в източната част на ДРК. Докато противозаконната търговия с минерали е финансирала спора, главната причина за насилието остава неналичието на положително ръководство и неспособността или нежеланието на управляващите да се оправят с главните проблеми на бежанците - аргументите, заради които те са търсили леговище или в Руанда, нито в ДРК и за какво не желаят да се върнат в своите страни от генезис.

Руанда даже не се нуждае от напън на Съединени американски щати, с цел да предприеме пътя на позитивната дипломация и разговор, защото непрекъснатото търсене на решения посредством разговор е едно от главните условия на неговата конституция. Опозицията в Руанда към този момент изрази желанието си да влезе в подобен градивен разговор с държавното управление. Преди четири години, през юни 2021 година, ние подадохме на държавното управление на Руанда, пътна карта за обещаващо бъдеще, като публично поискахме разговор между-рунда.

Подобни старания се извършват в ДРК. Наскоро опозиционните фигури в страната приканиха за междуконголски разговор за разрешаване на проблемите на вътрешното ръководство.

Крайно време е Руанда и ДРК да вземат участие в разговор със съответните си бежанци и членове на опозицията, както в рамките, по този начин и отвън техните страни. Това ще подсигурява освен дълготрайния триумф на договорката за мир във Вашингтон, само че също по този начин ще докара до създаване на доверие сред държавните чиновници от двете страни и ще проправи пътя за същинското районно съдействие, което ще помогне на двете страни да просперират след най-сетне постигането на мир.